Зад всяка раница, несесер, калъф за книга или престилка в Балончето стои една пъстра тумба от съратници. Не ги виждате на снимките. Те не ходят по изложения. Не позират. Но без тях няма бод, няма десен, няма котка на джобче.
Днес ще ви запозная с героите на Балончето. Заповядайте - ще ви разведа из ателието.
Машините с имена и характери
Започвам със Съни. Стара, но вярна, права професионална машина - автомат, купена втора ръка. Не се подвеждайте по „стара“- тази девойка има захват, който на Жана Първа й се привижда в сънищата. Шие с различна скорост, не се плаши от нищо - нито от дебел деним, нито от ластици, нито от осем пласта плат. Каквото ѝ подам, минава го като масло.
Жана Първа, за разлика от Съни, е домашна, хоби машина. Беше ми първа дружка в началото. Тиха, скромна, не бърза. Шие като стара приятелка - с внимание. Но вече се уморява лесно. Оставих я да почива. От време на време ѝ давам по някой по-лек проект - тя си ги обича.
А сега се запознайте с Жана Втора. Най-новата в екипа. Горещо желана и чакана. Появи се в края на август като голяма сбъдната мечта. Жана Втора е бродираща машина, с мисия и характер. Тя може да персонализира изделия - да напише име върху коледен чорап, послание върху несесер, цвете на капаче. А най-хубавото? Докато аз кроя, Жана бродира. Работим като добре смазана двойка.
И понеже машините, както хората, не са вечни - вече си имам нова мечта. Джуки.
Професионална шевна машина, японска. Само като я гледам как минава през осем слоя плат с презрение… Е, още не съм я взела. Но вече си я кръстих - Джуки.
Та нали са модерни времена - гледам жените си имат джуки, що да нямам и аз?
Нагльо - селският левент с мека козина
Всяко ателие има нужда от душа. При мен това е Нагльо - котаракът, който идва с изгрева, след като цяла нощ е скитал в търсене на мацки (буквално). Слушам как се измъква изпод капандурата в 5 сутринта, когато аз ставам. И се връща, уморен, с леко изпочупени мустачки и победоносен вид.
Докато аз кроя и шетам на зазоряване, той ми прави компания. Понякога дреме на дивана. Друг път си намира място върху плата - на най-гладката част, разбира се.
Мястото, където всяка грешка става идея
Ателието не е подредено като от списание. И слава Богу. Има гардероб за платове, който не стига. Има рафтове с деним, натъпкани с джобове, кройки, остатъци и спомени. Има работна маса, на която винаги има „текущи проекти“ (превод: хаос с цел).
Има и кошнички - за мъниста, магнитни копчета, ципове, ресни, копчета в невъзможни форми. Всичко е сортирано... по моята логика. И точно така трябва да бъде.
Понякога, да си призная, отрежа нещо грешно. И вместо да се разстроя, просто променям концепцията. Претворявам. Преоформям. И често се получава нещо по-хубаво от първоначалното. Така е и в живота, май.
И всичко това в един дом
На стената има табелка „Home“. До нея - текстилни зайчета за Великден, вълнени тикви за есента, кактуси от плат, защото бодлите понякога са меки. В ъгъла има диван за кратка почивка. Или за Нагльо, когато реши, че му е време за уединение.
А за да ви показвам по-дребните изделия като несесери и ръкохватки, използвам една стара дървена рамка с опънат коноп. Стана част от декора на Балончето.
Защото всяко Балонче има своя свят
Когато държите изделие от Балончето в ръце, вие държите нещо ушито не само с ръце, а с глъчка, характер и история.
С бодовете на Съни. С нишките на Жана Втора. С мъркането на Нагльо. С грешките, които се превърнаха в идеи.
С обич ♥
От едно ателие на село, пълно с котки, платове и мечти.
Галерия
